ВОЕВОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЕВО̀ДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. Остар. Войвода. И става воевода на чета, която години наред задава страх и трепет на враговете, поддържана от населението. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Той е вързан и коленичил и дига молебно ръце пред горделиво стоящия Асеня, подпрял се на меч, окръжен от храбри воеводи. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 7. Влашко се управляваше от един юначествен воевода, Михаила Храбрий. С. Бобчев, СОИ (превод), 113. Мето‑

дий най-напред беше на военна служба и достигна до чин воевода. Р. Каролев, УБЧИ, 15. Войска без воевода се разпръснува и се изгубва като рой пчели без майката! Ст. Ботьов, К (превод), 182.