ВОЕННОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Който съществува, който става във време на война. Приказваше се само за някакви военновременни печалби, за натрупани милиони, но него това не го интересуваше. Г. Караславов, ОХ II, 579. Военновременна обстановка. Военновременен данък.