ВОЕННОНАЧА̀ЛНИК

ВОЕННОНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Военачалник. Като чуха гласа и думите на Магу, най-близките до "Светкавица" военноначалници се изправиха и почнаха да подскачат. Елин Пелин, ЯБЛ, 107. Някакви посланици дошле при Милоша: те били Георги Кантакузин,..; главните военноначалници на хетерията. Ст. Ботьов, К (превод), 152.

Списък на думите по буква