ВОЕННОСЛУЖЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЕННОСЛУ̀ЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.