ВОЕНЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЀНЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. 1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия ѝ живот.

2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Ванката види, че хората не се поддават вече на дресировка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината... Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗС I, 359-360.