ВОЖДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЖДЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въжделен. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме. П. Кисимов, ОА I (превод), 56.