ВОЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЗ, во̀зът, во̀за, мн. во̀зове, след числ. во̀за, м. Остар. и диал. 1. Возило, кола. И рече: "Мълчете си, пане, и никому не казвайте! Между казашките возове има и мой един воз; аз карам за казаците сичко, що трябва." Н. Бончев, ТБ (превод), 38. Трудностите на похода са увеличавали от голямото количество слуги, жени и возове, които водели със себе си големците. Н. Михайловски, РВИ (превод), 113.
2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща. Й. Груев, СП (превод), 229. Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 465. Три дена е в гора седяла, / три воза дърва набрала. Нар. пес., СбВСтТ, 1036.
ВОЗ предл. Остар. и диал. Въз. А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. Воз колене превързал ногавици от язовци. Елин Пелин, Съч. V, 84. През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите. Г. Йошев, КВИ (превод), 101. В един лют декемврийский вечер Антуан ся върнал в свое жилище и седнал воз огъня. С. Радулов, ГМП (превод), 68. Па ся [Рада] метна на вран кон, / та отиде воз планина. Нар. пес., СбБрМ, 103. Кога ме мама родила, / у градина е влезнала, / .. / Воз топола е гледала. Нар. пес., СбНУ ХIV, 28. "На ти, Стояне, таз китка, / дене я туряй вов пазва, / ноще я туряй воз глава, / да знаеш, маре Стояне, / азе ще да ся погода, / кога китката повехне." Нар. пес., СбБрМ, 186.