ВОЗАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Возач. Ще почакам и после ще изляза на шосето,.. Все ще мине някой познат возар. Ив. Хаджимарчев, ОК, 361. На мост мома стои и надолу гледа, / а оздоле идат винаре, возаре. — Винаре, возаре, превезете мене, / превезете мене и по мене войно. Нар. пес., СбВСтТ, 643.