ВОЗБЛАГОДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗБЛАГОДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; возблагодаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Възблагодарявам. "Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости!" БК (превод), 31. Не отбягнувай и недей се отегчава за да возблагодариш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които са неповинни [цитат от К. Фотинов]. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 721. Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблагодарят. С. Радулов, НД (превод), 114.

ВОЗБЛАГОДАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; возблагодаря̀ се св., непрех. Остар. и диал. Възблагодарявам се. Тие [родителите] не спават, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни. Е. Васкидович, ПП (превод), 92. Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението. А. Гранитски, ПР (превод), 100-101. Защо този големий добитък [слонът] не яде мясо,.., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава. П. Берон, БРП, 101. Наяли се и возблагодарили му се. Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 17.