ВОЗБРАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗБРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; возбраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона. С. Радулов, НД (превод), 55. Много добре, но такава сватба никой не може да я возбрани. П. Радов, КТБР, 82. Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потемняват словесността. А. Гранитски, ПР (превод), 107. Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения. Р. Попович, Х, 78. Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства, с които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят. Е. Васкидович, ПП (превод), 19. возбранявам се, возбраня се страд. Светът да са не приучи в зло обикновение, защо като привикне, тогава само сос силата на правителството може да са возбрани. П. Радов, КТБР, 79.