ВОЗДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗДА̀ВАМ, -аш, несв.; возда̀м, воздадѐш, мин. св. возда̀дох, прич. мин. св. деят. возда̀л, прич. мин. страд. возда̀ден, св., прех. Остар. Книж. Въздавам. Нека воздадем благодарение на сичките тези родолюбиви подарители. Ч, 1871, бр. 12, 371. И воздадохме хвала Господу Богу, че удостои нашето село да стане начало на българското просвещение. П. Р. Славейков, ГУ, 16. А сам [Симеон] отиде на маджарете, и разори докрай сичката маджарска земля, и воздаде им отмъщение за направеното. Хр. Павлович, Ц, 32. — Благодарим ти приятелю, ти си человек достоен. Бог ще ти воздаде! — дорекла София. С. Радулов, ГМП (превод), 55. воздавам се, воздам се страд. Ако струваш добро, воздава ти ся добро за добро, но ако чиниш зло, знай, че ще ти ся отдаде по-голямо зло. А. Гранитски, ПР (превод), 78.