ВОЗДИХАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЗДИХА̀НИЕ
ВОЗДИХА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздихание. Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са понудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти. Р. Попович, Х, 121.