ВОЗДЍШКА

ВОЗДЍШКА ж. Остар. и диал. Въздишка. Пцета млъкнат, месец спре се на небото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото. Елин Пелин, Съч. V, 110. Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздишка. Н. Бончев, Р (превод), 111.

Списък на думите по буква