ВОЗЍЛКА ж. Диал. 1. Само ед. Возене, возитба (Н. Геров, РБЯ).
2. Возило. — С файтон съм дошел да те взема, . . "Истина е значи, че попът ще го забере към Заара. Виж каква возилка докарал..." Г. Манов, КД, 129.