ВОЗИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗЍЛО, мн. -а̀, ср. Превозно средство, обикн. волска кола, каруца, автомобил и под. Покрити с чергила коли се плъзгаха в мъглата като бъчви, натоварени върху невидими возила. А. Каралийчев, СР, 34. Денят си отиде бързо, но не падна изведнъж мрак, а виделината постепенно се стопяваше и Димо се силеше да гледа местата, през които минава голямото черно возило начело с окадения и димен локомотив. Г. Манов, КД, 138. И всичките им моторни возила, и цялата им военна техника падна в ръцете на северокорейските патриоти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 26. Важен практически въпрос при използуването на летящите возила над сушата е как да се премахне облакът от прах, който вдига въздушната струя. НТМ, 1961, кн. 3, 4. Шопът изшътка на кончето си, дръпна дизгините и закова возилото си на място. ВН, 1960, бр. 2639, 4.