ВО̀ЗЯ

ВО̀ЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. — Да не мислите, че съм длъжна цял живот да ви возя на кабриолета си? Й. Йовков, ЧКГ, 22. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с ед‑

ри биволи. Т. Влайков, ПР I, 115-116. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Искахме да използуваме още веднъж колата, за да отидем до село Брезе, но шофьорът категорично отказа да ни вози по-нататък: шосето е море от кал. Н. Стефанова, РП, 97. Ние повикахме един стар лодкар. Той .. заяви, че е готов да ни вози по езерото. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 179. Файтонджията свиркаше с уста и подвикваше гальовно на конете: — Дий, чортушки, дий, гълъбчета... Знаят душичките, че возят негово благородие и бързат... Д. Добревски, БКН, 41. // Движа, придвижвам количка, шейна, кола и под., като ги тегля или бутам. Тръгнах по шосето, намерих в дефилето едни мъже, те возеха колички, пълни с камъни и пръст. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Пленните царе били длъжни да возят торжествената му колесница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 21.

2. За превозно средство — натоварен съм с хора или неща, които придвижвам от едно място на друго. А смисълът? Смисълът е в смешното поклащане на фургона — тази подвижна къща, която вози сеячи. С. Северняк, ИРЕ, 152. возя се страд.В средата им [на колите] върви кола, покрита с пъстра черга и ся вози от пъстри черни млади даначета. Ил. Блъсков, ИС, 64-65.

ВО̀ЗЯ СЕ несв., прех. Движа се, придвижвам се с помощта на автомобил, влак, кола, каруца, шейна, лодка и др. Само който се е возил в селска каруца с железни шини по изровен чакълест път, може да разбере нашата мъка. К. Калчев, ПИЖ, 84. За пръв път се возеше на автомобил и когато излязоха на шосето, струваше ѝ се, че напуска мочурището, и тръгва по нов, равен път, без падини и препятствия. Ст. Даскалов, СЛ, 129. Стрелях на стрелбището, люлях се на люлка и се возих на лодка в езерото. П. Незнакомов, СНП, 164. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 43.

Возя се на нечия кола. Действам, постъпвам според желанието, съветите или волята на някого. — Не се вози на женска кола. Мене слушай. Жени — много! П. Велков, СДН, 196. Който се вози на чужда кола, далеч няма да отиде.

Списък на думите по буква