ВО̀ИН

ВО̀ИН м. Книж. Ритор. Лице от състава на някаква войска, което е въоръжено и подготвено да води бой, което воюва; войн, войник. А там, по стръмния път, що води към балканите, — като змия се гърчеше безкраен низ от воини, покрити с мед и желязо. Н. Райнов, ВДБ, 29. До същото това място .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени воини. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Кон изправя се, изцвили, и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Хр. Смирненски, Съч. I, 75.

Паметник (гроб) на незнайния воин. Място, което е определено за почитане паметта на загиналите по време на военни действия граждани на държавата, за които не се знае къде са погребани и къде е лобното им място. Народът се върна от бойното поле с празна душа. В гроба на незнайния воин лежи и идеалът на живите. К. Петканов, В, 23-24.

Списък на думите по буква