ВОИНСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ИНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Войнствен. В Долнокрайската махала се стичаха по-воинствените мъже в селото, подбираха си колове и със светнали очи чакаха края на сговора. А. Страшимиров, ЕД, 96-97. Войводата, с ръка опряна на пушката, стои прав, неподвижен, .. В това воинствено положение и с голямата брада той прилича на бурски генерал... Ив. Вазов, Съч. ХV, 156. На лихи прадеди воинствения бяс / го с други пориви смениха времената. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 86.