ВО̀ИНСТВО

ВО̀ИНСТВО, мн. -а, ср. Войнство. Туй царство [на българите] е дигало безчетно воинство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити.. царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И тая вечер децата на учителя Младенов се бяха първи озовали на полесражението на "Змейова могила", гдето от месец вече се водеха ожесточени бойове между младото воинство на двете селски махали. Ц. Церковски, Разк. III, 13. Воинство българско в доспехи нови свети!

/ Ридаят всички и целуват им нозете. К. Христов, ЧБ, 112. Де оставят славните негови [на затрития народ] победи, с които ся е показал храбър във воинството и с които е устрашавал неговите съседи? Д. Попов, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 77. Те вече били унищожили няколко римски воинства. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327.

Списък на думите по буква