ВОЍТЕЛ

ВОЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Воин. Той беше строг, безмилостен рушител / на мъртвината в живите ни дни — / за бъдещето смел и горд воител, / да зида зид натрупал съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 166. Или зловещият воител Ханибал / не ни е шепа прах чрез вятра завещал? К. Христов, Избр. ст, 236. Сичките герои и славни воители, великите царе и законодатели, реформаторите и господарствените хора, като звезди от първа величина, са достъпни за погледите на народа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 10.

— Рус. воитель.

Списък на думите по буква