ВОЙВОДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЙВО̀ДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. и (нар.-поет.) ж. 1. Истор. Водач, предводител на хайдушка дружина или въстаническа чета през време на османското владичество у нас. Никой не знаеше нищо от миналото му, .. , освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Тримата оцелели войводи — .. вървяха заедно, следвани от четниците, които бяха останали живи. Д. Талев, И, 580. — Комуто пък не е по сгода това, що рекох, да си търси нова дружина и друг войвода. Ст. Загорчинов, ДП, 329. Пеят за Индже млада войвода; как води дружина от триста мина; как гората и планината плаче за Индже, за да я отърве от хайдути. Й. Йовков, СЛ, 144. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Разболял ми ся йе млад Стоян, / млад Сто‑
ян, млада войвода. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 58.
2. Остар. Военачалник. Туй царство е дигало безчетно воинство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 18. Днес народът мене познава намясто цар, а войската тебе за главен войвода. Д. Войников, РК, 64. По Батая срещаме за българский цар Тревеля, чловек великодушен и достойн войвода на блъгарските войски. ВИ, 117. Откак ся е .. зора зазорило, / от тогаз е.., войска провървяло, / кон до коня, .. , юнак до юнака; / .. / войвода им .. сам цар Иван Шишман. Нар. пес., СбБрМ, 78. // Разш. Предводител, водач. Исус Навин, поставен още от Мойсея за войвода на еврейский народ, обладал Ханан. ВИ, 10. Повел е войвода, / войводо, войводо, / се моми и момци, / .. / та ги завида / на голяма нива. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 205.
3. Истор. Титла на висш сановник в някои средновековни славянски държави, управител на град или на по-голяма административно-териториална единица. Всички чиновници и местни управители ся избирали само от природни българи. Освен началниците на войската, наричали са ся войводи и управителите на градове и крепости. Д. Войников, КБИ, 22-23. Стоя [Методий] за кратко время войвода, .. , в една славенска провинция. Х. Йоанович, Ц, (превод), 3. // През ХV и ХVI в. — титла на управителите или принцовете на васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова. Власите имали някога държава — днес си имат войводи, ако да им ги помазва Диванът; .. Пък ние какво, а? Нищо си нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. До 1716 година във Влашко и в Молдова се назначаваха правителе местните първенци, които са известни на нас под името войводи и господаре. ПСп, 1876, кн. 11-12, 32. Размирила са йе Влашката земя, / Влашката земя и Богданската, / размирил ми я йе Михал войвода. Нар. пес., СбНУ II, 142.
4. Остар. и диал. През време на османското владичество — българско название на каймакамин, аянин или мюдюрин; управител. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. Дойде заптие в общината и повика всички общинари при войводата — каймаканина, както го наричаха турците. Д. Талев, ЖС, 130. — Леле Яно, леле пиле, / ти ли любиш войводата, / войводата от конака. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 168. Понеже Т.-Пазарджишката кааза, по наредбата на старите войводи (управители) ся дели на три колове: .. , затова описваме селата на секи кол. Ст. Захариев, ГИСО, 24.
— Друга (остар.) форма: воево̀да.