ВОЙВОДИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙВО̀ДИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Войводов. Като че ли не трябва Лаванската графиня да се смята за честита, когато войводината унука намира избора ѝ достоен за завиждане. Ч, 1875, бр. 14, 13. "Море сватове, сватове, / скоро ме дома водете, / на войводини дворове — / защо се вали войвода, / че има чардак от сребро." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 182.