ВОЙВОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙВО̀ДКА ж. Диал. 1. Жена войвода (в 1 знач.); войводица. Бояно, млада войводко! / Била Бояна войводка, / била е девят години. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ I, 146.

2. Жена на войвода; войводица. Войвода им каи: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, / войводка жа стана. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 205.

— Друга (остар.) форма: воево̀дка.