ВОЙВОДОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙВО̀ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на войвода, който принадлежи на войвода. Злоческо мина откъм войводова страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 77. Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици пробира. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 33. Войводови порти / отворени беха. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 33.

2. Като същ. войводови мн. Домът и семейството на войвода. "Подръж ми, боже, душата / до войводови да ида, / че войвода ми са фалеше, / че има къщи сарайе." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 146. Одиле са моми / и лазарувале — / ред си ми йе дошло / и до войводови. Нар. пес., СбНУ ХLVI 33.