ВОЙВОДСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙВО̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на войвода или е свързан с войвода. Той седи подплеснат на една ръка о масата, облечен в своето хайдушко войводско облекло — колчаклии потури, чепкен, отдолу подплатен с алено сукно, с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди. П. П. Славейков, Избр. съч. VI (2), 162. Сурова сила и решителност светеше в погледа на войводата, пък иначе той беше слабичък, дори дребен, външността му не казваше нищо за неговата войводска слава. Д. Талев, ГЧ, 271. Тогава България беше свободна, а изгорелият войводски дом на Трапезица — пълен с честита челяд... А. Каралийчев, В, 157. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.

— Друга (остар.) форма: воево̀дски.

ВОЙВО̀ДСКИ нареч. По същия начин като войвода, по начин, присъщ на войвода. — Отваряйте вратите! — заповядал той войводски и стражата опънала двата каната да назад. З. Стоянов, ХБ, 306. Началникът на стражата, Ворчо войвода, си сучеше мустака по войводски около портата. З. Стоянов, ЗБВ II, 9.