ВОЙНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЙНА̀ ж. 1. Въоръжена борба между две или няколко държави, народи, племена или между обществени групи вътре в държавата. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, гдето тя мине. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. Всеки ден почти се чуваха глухи, като че подземни топовни гърмежи. Войната продължаваше и никога тия гърмежи не са звучали тъй зловещо и тъй болезнено жестоко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Случи се така, че тоя ден се завърнаха от Цариград и последните съгледвачи, .. Донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Д. Талев, С II, 162. Моли се, буле, на бога, / дано се война обяви, / батьо на война да иде. Нар. пес., СбВСт, 417. Отивам на война.
2. Прен. Разг. Остър конфликт, безкомпромисна борба между отделни лица или групи. Между тях [Гроздан и Вълчан] отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове, .. Да разкаже дългата история на тая отколешна война — Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж, 1945, 14-15. Какво имат те [чиновниците] — натъпкани сардели в тесни чужди стаи, в непрекъснатата война с хазяи и съквартиранти, без слънце, въздух и вода? Г. Стаматов, Разк. II, 156. И през силната работа. Гърмодолеца и Брязка често бяха във война. Той посягаше и на бой, а тя ставаше още по-упорита. Ил. Волен, МСД, 93-94.
3. Прен. Активна и безкомпромисна борба
за премахване или унищожаване на нещо. За да можем .. да се спасим от тоя враг на човечеството [туберкулозата], трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Той не забравяше, че дружеството беше обявило война на пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 83. От тоя ден Гороломов обяви война на редакцията и я поведе с успех. Ив. Вазов, Съч. ХI, 145. Той беше воинствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока. Д. Дебелянов, ЗлП, 25.
4. Диал. Войска. — А война колко има? — .. — Във военно време може да има един милион храбри солдати! Ив. Вазов, Съч. VIII, 66. Имаше публикуван и изпита на някого си поп Иван, така също комита, комуто било възложено да командува народната война. З. Стоянов, ЗБВ II, 49. — Ами че за какво ли ще да е пък тая господжа? Нема има во войната и жени? Т. Влайков, Съч. II, 150. Село, село, пусто село, / откак си се заселило, / война не бе минувала, / минувала, кондисвала, / вчера война пристигнала, / пристигнала, кондисвала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 462-463.
◊ Балканска война. Истор. Войната, в която участват България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция (1912-1913 г.). Втора световна война. Истор. Войната (1939-1945), която водят всички държави срещу хитлерофашисткия съюз на Германия, Италия и Япония. Гражданска война. Полит. Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, .. При тая перспектива на гражданска война сърцето на Груева замираше. С. Радев, ССБ II, 32. Кримска война. Истор. Война между Русия и коалиция от Турция, Англия, Франция и Сардиния в периода от 1853 до 1856 година за надмощие в Близкия Изток, която е повод за българите да се надяват на освобождение от османско владичество. Кръстоносна война. Истор. Остар. Кръстоносен поход. Във времето на кръстоносните войни европейците заеха от Изток много нови познания. Пч, 1871, кн. 4, 54. Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. Маневрената война е типична за съвременните условия и се характеризира с бързо изменение на обстановката и непрекъснато развитие на бойните действия. Междусъюзническа война. Истор. Войната през 1913 г. на България с бившите ѝ съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. Първа световна война. Истор. Войната (1914-1918), която водят двете групировки на германо-австрийския блок и на Антантата и въвличат и останалите държави. Студена война. Полит. Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990г. В Брюксел се намира командуването на военнополитическия съюз НАТО. В Москва пък Варшавският договор.. С края на студената война започнаха да се рушат стереотипи в мисленето и поведението на отделните страни в двата края на континента. Ф, 1990, бр. 1, 5. Световният съвет на мира възглави борбата за забрана на атомното оръжие, .. , за край на студената война, .. , за мирно съвместно съществуване между държавите. Истор. IХ и Х кл, 231.
> Война на нерви. Разг. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника.