ВОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЙНЍК, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. 1. Лице от състава на една войска с най-нисък чин. Най-сетне офицерът бе излязъл от скривалището си и пребягваше от войник на войник — викаше, подканяше, ругаеше и риташе войниците с прашния си ботуш. Д. Талев, И, 451. Покойниците — това са офицери и войници от полка. Й. Йовков, Разк. I, 29. Селянинът прескочи оградата и се хвърли върху Владкова, прегърна коленете му и целуна желязото на пушката. — Войниче, ще умра от радост! К. Петканов, ОБ, 107. Прост войник. // Лице, което отбива военната си повинност, изпълнява задължителна военна служба. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. Елин Пелин, Съч. III, 18. Дадох клетва,, обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник. М. Кремен, РЯ, 64. — Къде е мъжът ти, булка? — запита Морозов. — Войник го взеха, Сребрьо, запас... К. Ламбрев, СП, 59.
2. Разш. Военно лице изобщо; воин. Покорителят на Европа [Наполеон], .. , великият стратег и войник, малкият корсиканец с големите намерения сякаш се прислушва в гърма на последната битка. Ив. Мирски, ПДЗ, 14. Страхът пред скандала възтържествува над ония здрави човешки чувства, които одеве поставиха тъй високо пред очите му майора, като човек и като войник! Ив. Вазов, Съч. Х, 32. От чисто духов‑
на тема той изведнъж преминава в политиката, прави възторжен и лиричен апотеоз на българския войник. Й. Йовков, Разк. I, 33. Войник не е волник. Погов. Войник трапеза не знае. Погов. ● Обр. Този човек също като нас е бил през целия си живот войник за народното добруване. Той построи новото училище, основа нашата кооперация. А. Каралийчев, НЗ, 122-123. На всички им е мило при раздялата. Но те са войници на труда, те не трябва да сантименталничат. Г. Караславов, ПМ, 109.
3. Истор. През време на османското владичество у нас — привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войниган, войнуган, войнук. Тия села са били задължени да дават войници на султана. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9. В раята имало някои прослойки, които изпълнявали специални задачи. Такива били войниците, които ходели да служат в обоза на войската по време на поход. Ист. Х и ХI кл, 100. Войници се пишат / из войнишко село / и ний ще се пишем / на букова шума. / Горо льо зелена, / ти Стара планино. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.