ВОЙНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙНЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от войник. Една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. — Ще струпаме манлихерките на един куп и войничетата ще си отидат да си гледат работата на село. Д. Кисьов, Щ, 32. Върнаха паметника на войничето, дето атакува с гол щик враговете на отечеството. Ст. Цанев, МБ, 326. И не зная парещата болка в мен от какво е по-силна: от потъмнелите очи на мъртвите войничета или за момъка с туристическите обувки, който е на път за отвъд. П. Дертлиев, ДП, 93. Жали, моме, да жалиме, / хей, моме, — / ти за мене, аз за тебе, / хей моме! / Че аз отивам младо войниче / в Орхане. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 207.