ВОЙНОЛЮБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЙНОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Лице, което желае война. Тангра беше войнолюбец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Той ненавиждаше военщината и грабителските походи на японските войнолюбци. Св. Минков, ПК, 4.