ВОЙНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Ритор. Който се отнася до воин; воински, войнишки. Необичайна и чудновата беше и стаята: .. Под мъждукащия светилник всичко не можеше да се види, а имаше и рафтове, и тъмни пезули, препълнени с всякакви дрехи, оръжия, войнски доспехи и съдини. Ст. Загорчинов, ДП, 267. — Най-святата длъжност .. на всеки честен патриот е да спаси отряда си от смърт и позор и да не позволи на страхливите да напуснат поста си и да опозорят войнското звание! А. Каралийчев, ТР, 159. С много патриотична гордост и приповдигнат героичен тон Паисий говори за войнските добродетели на българските царе и за техните победи над врага. Лит. Х кл, 90. Войнски дълг.

2. Остар. Който се отнася до война; боен, военен. Гръцките жени живели скромно, уединено и прилежно прели и тъкали, а мъжете им ся занимавали във войнски игри. Г. Йошев, КВИ (превод), 56. Алфонс Хенрикез, .. , като победил при Урик пят мавриски царя, в 1139 лето, на войнското поле го направили крал. Ив. Богоров, ВГД (превод), 206.