ВОЙНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЙНСТВО, мн. -а, ср. 1. Събир. Множество от воини, всички военнослужещи като едно цяло; воинство. Ето и Враца — Диарбекира на българските офицери, град, в който нашето войнство, не знам защо, не намира твърде радушно гостоприемство. Ал. Константинов, Съч. I, 220. Освен търговеца на брашна, на вечерята беше поканен и адвокатът Кантарджиев, който днес бе поздравил царя от името на запасното войнство. Ем. Станев, ИК I и II, 265.

2. Остар. Книж. Войска, армия; воинство. Той иска нему да дадат да управлява войнството, на което Варнава скланя, и ето той повежда войската и разбива неприятеля. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. Към селата Боровица и Извоз скалите се превърнаха в цяло войнство: връхлитаха ни причудливи рицари, тромави коне,.. Въображението заработи трескаво. Ст. Станчев, НР, 7. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.

◊ Небесното войнство. Книж. Ангелите. Тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агаряни, върли грешници... Д. Рачев, СС, 284. Христовото (христолюбивото) войнство. Книж. Вярващите християни или служителите на християнската църква. После обед сичкото казанлъшко христолюбиво войнство го занесло на гробищата и закопало го между неговите деди и прадеди с голямо тържество. Л. Каравелов, Съч. VII, 74. Екзарше! Помисли, че ще доде ден, когато цялата ти духовническа пасмина ще дава отговор за тези противонародни работи на христовото войнство. Обуздай владиците си и твоето духовенство. НБ, 1876, бр. 53, 207.