ВОЙНУ̀К

ВОЙНУ̀К, мн. -ци, м. Истор. Войник (в 3 знач.); войнуган, войниган. За половин година оставяха войнуците ниви и лозя, добитък и деца, отиваха на ангария. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 71.

Списък на думите по буква