ВОЙСКАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙСКА̀РИН, мн. войска̀ри, м. Остар. и диал. Войскар. Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскарин да стане! У, 1870, бр. 3, 47. Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин, / млад, снажен българин, се там подига тежко. Ив. Вазов, Съч. V, 21.