ВОЙСКАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЙСКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от войскар; войнишки, военен. — Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи. Ив. Богоров, КП, 1875, 31. Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи. НБ, 1876, бр. 36, 142. На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на съмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън. Ил. Блъсков, ИС, 72-73. Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина. Ив. Момчилов, МПЗ, 26. На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата. Др. Цанков, ТМ (превод), 218. Войскарско обучаване. Войскарски живот.