ВОЛЕВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛЕВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от волев. Той бе обкрачил коня си с жилести нозе, той бе целият в жили и мускули, а лицето му бе застинало в сурова и жестока волевост. Б. Райнов, ДВ, 75. В бодро състояние дейността на въображението може да има най-различни степени на волевост и активност. Псих. X кл, 114.