ВОЛЕНТЍР

ВОЛЕНТЍР м. Остар. Доброволец; волентирин. Гърците биле откъм турците и подписвале са като волентире в редовете на тур. войска. НБ, 1876, бр. 21, 83. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири — спахии и бедуини. С, 1872, бр. 41, 327. "Тоя кяфирин сега трябва да е при московците... Щом се обяви боят, аз ще ида да го диря; той ще е непременно с волентирите — на тях ще ударим..". Ц. Гинчев, ГК, 355.

— От фр. volontaire през рус. (остар.) волентир. — Други форми: волинтѝр, волонтѐр и волонтѝр.

Списък на думите по буква