ВОЛЕНТИРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛЕНТЍРИН, мн. волентѝри, м. Остар. Волентир. През лятото на следующата 1876 г., в тъмния двор на габровския хотел в Букурещ, възкръсна една нощ пред мене същият ми другар, Ганьо, като волентирин, изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските чети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207.