ВОЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛЕЦ, мн. воло̀вци, м. Умал. от вол. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, метнаха чуловете отгоре им. А. Каралийчев, СР, 34. Най-напред жената се разболя, после ходихме на битката,.., поболях се, волецът ми загина... Що да правя бе, чорбаджи, не съм крив... Хр. Максимов, СбЗР, 25. Дий, воловци заморени, / черна угар да ореме. / Дий, дий! Ц. Церковски, Съч. II, 49.