ВО̀ЛИЦА, мн. няма, ж. Рядко. Умал. от воля (в 1, 2 и 3 знач.). Тя убиваше всяка частица от душата на тоя човек и беше вън от себе си, когато той покажеше своенравие и малко волица. Елин Пелин, Събр. съч. V, 247. Своя къщица, своя волица. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 108.