ВОЛНОКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛНОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За птица — който лети волно, свободно, невъзпиран, неограничаван от нищо. Дружината неочаквано осъмна / в съседство с волнокрилите орли. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Волнокрили чайки. ● Обр. Какви са тия песни волнокрили, / пробудили могъщи, скрити сили / в един двубой неравен и велик! К. Зидаров, СП, 69.