ВОЛНУ̀ВАМ

ВОЛНУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Вълнувам. Много династически вестници са запретени, защото волнуват народа и сеят революция. С, 1872, бр. 47, 374. волнувам се страд.

ВОЛНУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Когато писмото било вече готово и запечатано, то кир Пано го турил в джеба си и навел главата си — на сърцето му са волнувале различни страсти. Л. Каравелов, Съч. IV, 242-243. На запад черквата се волнуваше от постоянното движение на варварските народи. ПСп, 1873, кн. 7-8, 53. Когато българският народ захвана да са волнува против комисията и да я пита защо и за какво е запрена "Македония", то комисията се обеща да разгледа това дело. С, 1872, бр. 39, 308.

Списък на думите по буква