ВОЛОНТЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски. В Руско-турската война 1828-1829 година той участвува отново като доброволец. Става началник на своя "волонтирски" отряд и получава капитански чин. Г. Дръндаров, ВЗ, 23.
— Други форми: волонтѐрски и волинтѝрски.