ВОЛТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛТ¹, во̀лтът, во̀лта, мн. во̀лтове, след. числ. во̀лта, м. Физ. Единица за измерване на електрическо напрежение, електродвижеща сила или разлика между електрически потенциали.

— От ит. собств.

ВО̀ЛТ², во̀лтът, во̀лта, мн. во̀лти и во̀лтове, след числ. во̀лта, м. Спец. 1. Остро обръщане, остър завой на кон при езда, в манеж или на птица при летене. За да не замръзнат конете, час по час правеха лудешки волти наоколо. Й. Йовков, Ж 1945, 65. В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите, да ги милват с очи и с ръце,.., да им подсвирват, да следят волтите и премятанията им във въздуха... Б. Болгар, Б, 371. След малко обаче "Албатрос" [самолетът] пак се сътресе, направи волт като дива птица, зафуча наново и изведнъж полетяха върху пилота и наблюдателя части от перките му... А. Страшимиров, УШ, 22.

2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар.

— Фр. volte.