ВОЛШЕБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЛШЀБНИК
ВОЛШЀБНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Вълшебник. Секий месец редовно ту този, ту онзи от събратията му го клеветяха пред съдовището на инквизицията като съзаклетник, нечестив или като волшебник. Н. Михайловски, ПА (превод), 2.