ВОЛЮНЕВОЛЮ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛЮ-НЕВО̀ЛЮ нареч. Книж. Обикн. вмет. Въпреки нежеланието, независимо от волята; щеш не щеш. — Те до един ще влязат в колектива. Навън ще останат само най-едрите земевладелци, но и те, лишени от наемна работна ръка, волю-неволю, ще се примирят и ще дойдат при вас. А. Гуляшки, Л, 468.

Когато дойде пролетта, те отново ще те изпреварят, ще те оставят с пръст в устата и ти, волю-неволю, ще чакаш. Ст. Марков, ДБ, 362. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя.. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на "епопеята" и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.