ВОНТЬО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀НТЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Руг. Мръсен, вонлив мъж; вонещик. Работил е честно и любовно; / .. / Салт когато името му чуят! / "Вън ти, вонтьо, махай се оттука." П. Р. Славейков, ТК, 1884, бр. 39, 4.