ВОНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОНЯ̀, мн. (рядко) вонѝ, ж. Лоша, неприятна миризма; смрад, зловоние. От по‑

стоянната влага дрехите им бяха нагизнали, от тях идеше убийствена воня. Б. Стоянов, Б, 156. Наоколо се носеше воня от нечистотии и от развалени продукти. Ст. Чилингиров, ПЖ, 124. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514. Ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76.

ВОНЯ̀, -ѝш, мин. св. воня̀х, прич. мин. св. деят. воня̀л, -а, -о, мн. вонѐли, несв., непрех. 1. Издавам лоша, неприятна миризма; смърдя. Лешът на кравата и птичите трупове воняха и привличаха все нови и нови лешояди. М. Вълев, ПСС, 72. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Ямурлукът замириса на мокра аба, все по-неприятно вонеше свинята. Ем. Станев, ИК III и IV, 333. Лицето му беше мъртвешки бледо, изострено, а тялото вонеше. П. Михайлов, ПЗ, 31. Спареният въздух .. вонеше на бензин, на масла и на вакса за обувки. Б. Райнов, ДВ, 201.

2. Само безл. Усеща се някаква лоша, неприятна миризма. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Вътре вони като в обора на лош стопанин. Кр. Григоров, Р, 24. — У, тук вони на гнили круши! Д. Дебелянов, С, 1946, 158.

◊ Не смърди, а вони. Разг. Все същото, без разлика. Устата (душата, зъбите) ми вонят на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен.