ВООДУШЕВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВООДУШЕВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; воодушевя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Подир това, от чисто сърце умолявам серцеведцът Бога да воодушеви и нашия болгарски народ и да им просвети сърцата. З. Княжески, ПРШ (превод), ХI. воодушевявам се, воодушевя се страд.

ВООДУШЕВЯ̀ВАМ СЕ несв.; воодушевя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. Тии [българите от одеските училища], като гледат наставниците си, че радят за нихний народ, повече ся воодушевяват и с двойна сила ся захващат за отечествената си писменост. Н. Геров, НД, 3.