ВОСКРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСКРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; воскръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Възкръсвам. Христиенете са твърде притеснени; но "Црногорац" говори, че "Христос ще да воскръсне". С, 1872, бр. 46, 370. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време. Л. Каравелов, Съч. V, 172-173.