ВОСПИТАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСПЍТАНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Възпитаник. Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин. Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена. Знан., 1875, бр. 12, 187. С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея. Знан., 1875, бр. 1, 10.